Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

ВЕЧЕРЕН ДЪЖД

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Благодаря на Мира и Мария,
те мои са приятели добри!...
Утихва в мен жестоката стихия,
кога за тях си спомня във зори.

 

А също, на Керана и на Таня,
и тям благодаря със ведър глас.
С един сонет духа си ще нахраня,
а тях - със Песен на Еклесиаст!...

 

А също тъй на тебе, Виолета!...
В таз строфа зад самотните пердета
отеква във духа ти всеки звук.

 

Капчук ли чука? Аз ли пиша свойто
самотно слово, мислейки за твойта
прекрасна пазва, с дъх на Малък Мук.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. май 2012 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]