Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

СМЯХ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Смехът е здраве, ала също той е
заразен, както Петя промълви.
Отдето следва туй, момиче мое,
че той заразно здраве е, уви!...

 

От здраве заразена, прихваш бърже
и в прах се разлетява светъл смях.
Но кой отвътре в гърлото ти стърже?...
О, там сълза от антисмях видях.

 

Сълза една в битийната хралупа
блещука като лъч и светла лупа
и тъй пречупва този семпъл свят,

 

че зайчето, което морков хрупа,
помръдва с бърна в долната хралупа,
и прихва Петя в прах и архисмях!...

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. май 2012 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]