Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

РАЗЦЪФНАЛ СОНЕТ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Ти, Ина Иванова, цяла в бяло,
така си „секси”, толкова си ти / със бялата си рокля разцъфтяла,
подобно вишна, цъфнала в мечти,

 

що в утрото трепти благоуханна
и птички и врабчета с нежен звук / сред нея кацат, пърхайки "Осанна!"...
Не се ли радваш, че сме живи тук?...

 

О, ний сме живи, живи сме, защото
родени сме от майка и баща.
Какво да кажат всичките роботи, / родени от машинни обороти?...
Такваз родитба аз въобще не ща!...

 

Не ща я аз, понеже и защото
над мен благоухае светъл май.
И вишната трепти над Естеството!... / И пълни със стенания Живота!...
Така да си ухае тя докрай!...

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. май 2012 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]