Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

ОБЩИЯТ МОМЕНТ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Поле, река, небе и шир дълбока!...
Това съзирам всяко утро аз,
щом стъпя на площадката пред блока,
под струйка дим подобно синкав клас.

 

Знам, пръснат този свят е на фрагменти!...
Но Поли подир миг ще го слепи,
кога съзре интимните моменти,
в които фрагментарното трепти.

 

Като витражи в пролетни колажи,
напукват се църковните... витражи
и рухва на фрагменти този свят.

 

Но що от туй? Погледай колко вещо
там подир миг ще го слепи със нещо
момиче върху стълбица от цвят.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. май 2012 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]