Илиана Илиева

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

Дървета

 

 

Дърветата със гарванови клони
дълбоко пускат корен в суетата -
там някъде в нозете им се гонят
на дните ни забързани ятата.

 

А те стоят - не могат да излитат,
не са зачевани в гнезда след полет
и само сетивата им напипват
във въздуха мечтание за пролет.


 
 

 

 

 

 

г1998-2011 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]