Вангел Имреоров

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска литература

 

СТИХОТВОРЕНИЯ

 

Вангел Имреоров

 

 

 

ГОРДОСТ

 

 

Тишината е
паметник
на върха на езика ми.

 

 

 

 

СУЕВЕРИЕ

 

По стената,
на която
някога подпрени
се целувахме –
сянка
на черна котка.

 

 

 

 

СТАЯ

 

Устата на ключалката
е налапала дулото
на ключа.

 

Леглото изстива
празно.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 29. ноември 2013 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]