Иван Сухиванов

поезия, проза

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

КЪМ ПОЕЗИЯТА

 

Иван Сухиванов

 

образ
странстващ

 

като детски плач
проникващ
през стените -
със списъци
на божества
ожаднели
за кръвта ми

 

като
фантастичен глас
трептящ
над коловози
удължени с поглед

 

аз отвикнах
да се моля
през безкрайната пустиня
зад клепача

 

аз ще бъда ангел
на разпада -
ще забравя

и забравям!

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. януари 2007 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]