Иван Цанев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

ДЪРВО НА ХЪЛМА

 

Иван Цанев

 

 

 

Да не забравям никога, че има
дърво на хълма –
някъде, далече,
където и да е – дърво без име,
сприятелено с идващите вечери.
Дърво на хълма.
То ще ми напомня
как будните очи в тревата скитат,
как в дълбините на нощта бездомна
поникват гласовете на щурците.
Дърво на хълма.
Нека ме обича
и не забравя никога за мене.
То е безименно, ще го наричам
търпение и тишина зелена.
Дърво – тъй стройна
плът на мисълта ми! –
стои на хълма, с облаците слято,
заслушано във приказките тъмни,
които му нашепва вятърът.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. февруари 2012 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]