Ивайло Добрев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Ти млада черешо под която израснах

 

Ивайло Добрев

 

     

    Ти млада черешо под която израснах
    Искаше да се погрижиш за спасението на душата ми
    Знам

     

    През онези дванадесет месеца на луната
    през онези дванадесет месеца и четири сезона
    На слънцето във облакът който слезе да види
    борът в нашата градина и аз го видях и запазих

     

    Когато се спускаше ураганен вятър и гледах
    смълчан през прозореца как хвърчат клоните ти
    Защото това бяха и моите клони

     

    Когато под теб се водеха думи
    за сенките в селските къщи и
    и козирозите се връщаха от полето
    със затъкнати зелени треви в устите

     

    Когато катеричките коленичиха до шишарките
    нападали до малките ти начупени клончета а
    Аз излизах привечер да ги събирам

     

    Защото това бяха и моите начупени клончета

     

    Денем имаше да си говориш с мравките и пчелите
    млада черешо и
    сядах под твоята сянка да броя плодът ти
    Красавице

     

    Безброй Съвършени черешови топчета в които се губех
    Хубав исках да бъда млада черешо

     

    После под теб се брояха
    Дюлата
    червената ябълка жълтия пъпеш

     

    Под теб аз самият видях за пръв път
    моята собствена кръв
    А тебе те нямаше млада черешо

     

    сега те припомням
    сега те припомням
    сега те припомням

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. октомври 2012 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]