Живко Костов

проза

Литературен клуб | нова българска проза | страницата на автора

 

ДОКОСВАНЕ ДО ОТВЪДНОТО

 

Живко Костов

 

         Събудих се в 10 часа сутринта. За никъде не бързах. Чувствах се добре. Станах от леглото и се облякох. Приготвих се за закуска. Слънцето беше вече изгряло, но се криеше сърдито зад облаците. Отворих вратата и излязох на терасата. Времето беше топло независимо, че идваше месец февруари. Влязох в стаята и се заех със задачата да сваря яйца. Съквартирантът беше отишъл на лекции в университета. След закуската отидох да потичам на стадиона. Обичам тичането. В процеса на тичане си спомних щастливото детство. Експлоатирахме с моите приятели колелетата си до краен предел. Ходихме да ловим гущери,а зимата снегът под шейните ни молеше да го оставим на мира. Но ние бяхме непоколебими.
         Стана 12 часа. Приготвих се за лекции.
         На другия ден се разболях. Грип, след това бронхопневмония.Биха ми инжекции с гентамицин. Втората седмица взех да оздравявам. Всичко вървеше добре докато един ден, когато бях излязал пред блока,чух един човек който седеше на пейката да ми казва нещо, без да си отваря устата. Помислих си, това е телепатия, но изведнъж ме обля от главата до кръста студена вълна. Гласът каза:
         "Идвам в теб!"
         "Махай се!"- отвърнах уплашено на ум за да не ме чуят хората.
         Вълната се отдръпна,но след това пак дойде. Целият се разтреперих. Явно нещо ставаше с мен.
         "Бог ли си!"
         "Да". - отвърна гласът. - Говоря чрез този човек, но той не разбира това.
         "Лъжеш, че си бог!Махай се"
         Щом чуеш бог да ти говори, явно това е шизофрения. Умът ми не можеше да го приеме. Чувах гласове. Тръгнах по улицата. Започнах да чувам няколко гласа в главата си, мъжки и женски. Помислих, че са извънземни. Говореха ми чрез хората, но несвързани неща. Не ги разбирах.
         "Гледай в очите хората,събирай погледи!" - каза единият глас.
         "За какво да правя това".
         "Ние знаем".
         От къде бяха дошли тези гласове не разбрах.
         Минаха няколко дни, изпаднах в криза.
         През нощта не можах да спя. Явно дойдоха други гласове, агресивни.
         Гледах в тъмнината, взирах се и все по ясно започнах да виждам. Видях да се реят из стаята, две по две зелени точки, на разстояние една от друга, колкото човешко междуочие. Две точки се допряха в моите очи и изпитах лека пареща болка. Влязоха през очите ми. Гласът каза:
         "Започни да дишаш по-бързо."
         Дишането ми се учести, започна да ми се вие свят. Чувствах се като генератор на енергия. Изведнъж пред мене се генерира едно червено петно, което постепенно придоби облика на демон. Последният изрева:
         - Искам кръв!
         Увиснал във въздуха, с надменни червени очи, предизвикващи страхопочитание, демонът едновременно с нормализирането на дишането ми започна бавно да се слива с ноща.
         Започнах да се ядосвам, че гласовете не се махат. Един от тях каза:
         "Самоубий се!"
         "Как така."
         "С нож, скочи през терасата, искам кръв!"- отвърна ужасният глас.
         Бях изпаднал в шок, станах от леглото и с един премерен удар с крак май гери счупих гардероба. Естествено съквартирантът се събуди.
         - Какво става, ти луд ли си! - каза Стоян.
         - Да не се казвам Емил ако съм добре, имам слухови халюцинации.
         - Какви ги приказваш, откога.
         - От няколко дена, зле съм братче.
         - Отивай на лекар.
         - Не искам.
         На другият ден дойде баща ми и ме заведе на частен лекар, жена психиатър. Влязохме в къщата, качихме се на вторият етаж и звъннахме. Лекарката ни отвори .
         - Добър ден. - казахме ние.
         - Добър ден. Влезте и се настанявайте.
         Аз и казах, че чувам гласове и я попитах:
         - Не е ли по-добре да отида в психиатрична клиника.
         - Там ще те държат 6 месеца, а аз ще те излекувам за 10 дни. - отвърна тя.
         Би ми инжекции, дава ми хапчета и след 10 дни гласовете изчезнаха
         След това 3 месеца бях в нервно напрежение и ето, че пак започнах да ги чувам. Не можех да разбера,че новото сетиво, което се бе отключило в мен не е нормално. Явно бях в контакт с различни духове. Беше ми интересно какво говорят, но в същото време те не ме оставяха на мира., държаха се ту любезно, ту заплашително. Качих се в автобуса. Хората ме гледат.
         "Ние сме ефетата"- каза един глас. - Гледаме чрез хората, не се смущавай.
         Вечерта лягам да спя. Будилникът тик-така. Един глас, който не си каза името, ми каза:
         "Сега ще те хипнотизираме, гледай стрелката,тик-так,едно, две…."
         Гледах секундарника в тъмнината и изведнъж ги видях. Двама мъже и две жени стояха прави,допирайки се в стената. Бяха като триизмерни холограми. Единият от тях каза, че са изпратили аурите си при мен, за да ги видя. Казаха, че ги виждам в човешки вид, за да не се изплаша от истинския им вид. Не искаха да кажат от къде са,защо са тук, но щели да ме пазят,доколкото е възможно. Бях станал нещо като радиостанция, с мене се свързваха и преминаваха през главата ми различни безплътни обекти.
         Хората, независимо от научно-техническия прогрес, който ни заля през последните 100 години, не знаят, че около нас има същества, някои от които ни мислят доброто, но някой други ни мислят злото.
         А дали те не са магическите сили, които ръководят човека в неговия живот, неговата съдба.
         Човекът е най-големият познат на земята хищник. Казват, че дори и растения да яде, човекът пак убива живо същество. Но растенията нямат нервна система, следователно не чувстват болка. А точно понятията добро и зло зависят от болката. Което не причинява болка, то е добро, а което причинява болка е зло. Но ние хората не сме узрели да разберем, че не бива да има кръвопролития, войни, или някой, невидим за обикновеното човешко око ни води към самоунищожение. Същество, което не притежава усещането за болка, не може да разбере човека. Тренирал съм Kyokushin karate. По време на Възродителният процес от клуба избраха по-големите (10-12клас) да помагат на милицията да потуши въз станалите турци. Ходиха в Шумен. Когато се върнаха един от клуба каза:
         - Влязох между тях, бой, бой. Един ме удари с камък, аз го млатихДа биеш е добре,но да биеш от името на държавата.
         В дискотеките често правеше побои,насилието го привличаше. Същият този стана после шампион. Но след 10 ноември 1989 година думите му "Да биеш е добре, но да биеш от името на държавата" не бяха вече актуални и той навлезе в престъпния бизнес. Но беше застрелян. Насилието пораждаше насилие.
         На другият ден бях недоспал, всъщност въобще не бях спал. Но нещо ме възпираше да кажа, че не съм добре. Включих телевизора. Даваха някакъв филм. Постепенно започнах да виждам как от телевизора започнаха да излизат малки безформени облачета, минаваха през мене и се връщаха пак в телевизора. Те приличаха на вода, разлята в безвъздушно пространство, но бяха по-редки, не толкова гъсти като водата. Аз не вярвах в свръхестествени сили, но тъй като моите сетива се докоснаха до необяснимото,а и няма училище където може да науча какво представляват нещата, до които се докосвах, аз си купих библия. Започнах да чета. Един глас каза, че е затворник и трябва да чете заедно с мене. В Стария Завет пишеше за различни чудеса, които се случват с хората. Когато започнахме да четем Новият Завет, навън заваля дъжд и над главата ми забиха камбани. Ослушах се. Звукът идваше точно от 1 метър над мене. В стаята замириса на тамян. Гласът каза, че дъждът е бил символ на плача на и змъчените хора. Прочетох как Исус Христос е извадил бесов ете от главата на един човек и ги е пратил в 100 свине, които след това се издавили. Аз ясно разграничавах моите мисли от гласовете,които чувах и не можех да си представя,че аз си измислям гласовете, защото те идваха,независимо от мене. Реших,че ще отида на църква. Влязох в една малка църква.
         - Здравей. - ми каза една около 40 годишна жена. - Идваш да се помолиш ли.
         - Добър ден. - казах аз. - Знаете ли какво, чувам гласове и реших да дойда на църква.
         - Много лошо, обладали са те зли духове. Баща ми е поп и той построи тази църква. Аз съм екстрасенс и може да ти помогна. Но трябва да те лекуват лекари. По-добре да си слуга на Бога, отколкото слуга на Дявола.
         Направи ми един сеанс, но гласовете не изчезнаха.
         Всички хора ми се струваха враждебно настроени. Прибрах се в общежитията.
         Мазетата на общежитията бяха идеално пригодени за забави. Вечерта имаше купон. Слязох долу.Музиката гърмеше. Високата музика заглушаваше гласовете. Приятелите ми бяха там. Не знам колко алкохол се изпи до сутринта, но някои се бяха натръшкали върху масата.
         Постоянните купони, а и момичетата в съседната стая не ни позволяваха да си починем. А и натоварването в института беше на ниво.
         На другата вечер пак не можах да спя,бях сам в стаята. Възприятията ми се изостриха. Светът около мене смени своят лик. Зловещи образи се материализираха в моето съзнание. Сетивата ми попаднаха в клопката на нереалното. Тъмните мъгляви сенки, идващи от дърветата покрай улицата, започнаха да придобиват реални образи. Зли чудовища със зинала паст започваха да играят смъртоносната си игра. Скачаха и ударите от масивните им крака отекваха така, както се чува звъна на голяма църковна камбана на разстояние 1м. от ушите. Ушите ми започнаха да изпущат слуз. Червата ми започнаха да куркат и постепенно кърканията придобиха формата на реч. Пред погледа ми светът придоби нови очертания. Сякаш бях дете на няколко дена и започвах да опознавам света, който не съм познавал до сега. Но това беше тъмната страна на света. Студения, зловещ свят на джунглата, недокосната от човешките ръце, които не могат да достигнат до нея и да я превърнат в рай за хората. Втази джунгла бях влязъл без да искам и не можех да намеря пътя към светлина та, гърчех се и все повече затъвах в подвижните пясъци на черния свят. Осезателно почувствах как тялото ми започна да ме щипе. Гласове се рееха над мене и имах чувството, че те ме щипеха. Невидими същества,които имаха власт на физическо въздействие върху мене. Не само душата, но и тялото ми плачеше от болка. Явно болка от електрохимическо въздействие. Чувах женски писъци...
         Изведнъж болката си отиде, както беше дошла. Един глас каза:
         "Гледай стените, какво виждаш."
         Изведнъж стените започнаха да се раздуват и да се свиват. Стаята сякаш дишаше. Гласът каза:
         "Петте сетива на хората не стигат, за да видят истината около себе си."
         Не знаех какво да мисля, освен, че съм обект на изследване от чужди същества.
         Както хората изследват опитните мишки, така бях изследван и аз, само, че без физически контакт.
         Всичко беше на психична основа. Сетих се,че когато за първи път чух гласовете, чух някой да говори в главата ми:
         "Зарибихме го, ще клъвне" Всичко ми се обясняваше със загатване,гласовете говореха някой път по между си без да включват мене в разговора. Понякога чувах да се говори на непознат за мене език. Гласовете ми казаха:
         "Изпий приспивателни хапчета,няколко опаковки,душата ти ще се отдели от тялото ти."
         Вече не можех да се боря. Изпих една опаковка.Помислих:
         "Какво правя,ще умра"
         Отидох в тоалета,бръкнах в устата си и повърнах хапчетата. Легнах да спя. Не можах да спя. Нещо ме възпираше да взема само 1 хапче, за да мога да заспя. Гласовете пак започнаха да говорят:
         "Изпий хапчетата"
         "Но в Библията пише, че самоубийството е грях."- казах аз възмутено. - Вие сте Злото.
         В главата ми заприиждаха и други гласове,стана голяма бъркотия и не можах да издържа. Взех хапчетата и изпих две, три опаковки. Заспах.
         Събудих се, бях на системи в една болница. Красива лекарка погледна към мене и се усмихна.След това замина някъде. Огледах се. Около мене имаше легла,върху които лежаха хора на системи. Явно пак ми се е усмихнал късмета,не бях умрял. Закарали са ме във болница. Родителите ми дойдоха. Казаха, че ще ме закарат в психиатрията. Аз не исках и се дърпах. Двама яки мъже ме хванаха и ме закараха. Заведоха ме в една зала, биха ми инжекция и ме пуснаха в една стая. Там имаше 3 легла. Очите ми се премрежиха, легнах на едното легло и заспах.
         Събудих се. Беше ранна сутрин. Станах леко от леглото, защото видях,че в стаята имаше един мъж, който още спеше. Прозореца беше целият в решетки. Излязох в коридора. В дъното на коридора блесна светлина, влизаща през прозореца. Тръгнах към другия край на коридора. Стаите се нижеха една след друга. И изведнъж спрях .Внушителна решетъчна врата се изпречи на пътя ми. Беше заключена. Мястото по всичко приличаше на затвор. Върнах се в стаята си. Мъжът беше се събудил. Изправи се, подаде ми ръка:
         - Здравей, казвам се Петър.
         - Приятно ми е, Емил.
         - Аз съм от 20 дена тук, ще свикнеш.Ако си гладен и храната ще ти хареса.-засмя се Петър.
         - Няма начин, трябва да се лекуваме.
         Петър беше около 1.80 висок, спортен тип. Изглеждаше на около 25 години. Както той после ми каза,професията на полицай напълно му подхождаше, но този човек с течение на времето все повече ме учудваше. Например научих, че е 38 годишен и има издадена стихосбирка с чудесни стихотворения, създадени по времето, когато е бил моряк на кораб.
         Беше разведен, с 1 дете, но разбрах, че още обичаше жена си, тъй като нощем, когато спеше, често споменаваше нейното име.
         В съседната стая имаше един висок като върлина лейтенант,голям побойник. Казваше се Орлин. Обичаше да строява хората като в казармата, но го харесвахме заради буйният му темперамент. Все търсеше нещо за ядене, особено, когато някой е бил посетен от роднини и носещ храна. Той не се разбираше с един дребен човек, на име Стефан, който не му отстъпваше по характер.
         Все успяваше да избяга от нашата обител и се връщаше пиян от алкохола,който беше погълнал върху хапчетата, които още повече го упойваха. Когато някои се сбиеха, идваше як санитар и ги сритваше. След това побойникът биваше заведен в карцера,малка стаичка,изолирана от хората.
         В това малко общество изчезваха одеяла, бръснарски ножчета и какво ли не още.После ги намирахме или ни ги връщаше някой съсед, ако не му трябваха.
         - Това твоите цайси ли са, на мене не ми трябват, взех ги по погрешка-измърмори Лазар на Петър.
         Лазар по навик често правеше тараши, това му беше в кръвта.
         Ангел, дребен и слаб войник, все мислеше, че ще остане гладен и за това вземаше хляб и го слагаше под леглото си.
         След време някои ги прехвърляха в стаите от другата страна на коридора и желязната врата вече не ги преграждаше т.е.бяха вече на свободен режим. Можеха да излизат вън от сградата. Дойде време и мен ме прехвърлиха там.След това ме прехвърлиха в друга сграда. Тук вече всичко изглеждаше добре, като в хотел. Но най-вече ги нямаше подтискащите решетки. На горният етаж бяха жените.
         Ходехме с автобус на екскурзия. Програмата влизаше в оздравителния процес.
         Казармата я изкарах трудно. Бях в школа. Там имахме учения,тренировки.Бягахме често по 5 км. за време. Зимата сутрин след ставане бягахме голи до кръста. Храната беше лоша.
         Там имаше един съботянин, който тайно провеждаше сбирки и проповядваше своята вяра. Той често си имаше неприятности със офицерите, защото според неговата вяра в събота не биваше да се работи и не искаше да носи пушка. Офицерите пренебрегнаха неговата свобода и го вкараха в карцера.
         След изкарване на школата ме командироваха в столицата. Там изкарах около месец. След това ме командироваха с един лейтенант като негов помощник-командир в малко погранично градче. Там службата беше песен. Храната беше отлична. Поделението беше от 200 човека,създадено по време на възродителния процес за да спре безредиците. Градът беше населен от турци.Много приятен град. Но населението беше изплашено от възродителния процес. Една баба, която събираше дърва в гората,когато видя взвода, които беше на учение, хвърли дървата и избяга.
         Една частна фирма от града беше решила да отглежда гъски за гъши дроб и да го изнася в Германия. От това имало печалба,защото германското дружество за защита на животните забранява отглеждането на гъски за гъши дроб, тъй като се мъчат птиците. За да се увеличи гъшият дроб, птиците се затварят в малки клетки, за да не се движат и така се угояват.
         За отглеждането на гъските щели да се използват помещения, в които до сега били отглеждали крави. Подът в тия помещения е бил затрупан с над 40 см. засъхнал пласт фекалии. За да бъдат изчистени тези фекалии фирмата решила да плати на поделението, което да прати бойците в оборите. Пратиха ни в оборите,изчистихме ги за няколко дена и последният ден вечерта фирмата реши да ни почерпи Заведоха ни в една огромна къща. На първият етаж беше кръчмата, а на вторият етаж, както казаха от фирмата, живеели няколко момичета, които можело да направят всичко за нас.
         Всичко ми се изясни,с един удар фирмата удари два заека,хем започна бизнеса с гъските, хем си рекламира публичния дом.
         След като ме изписаха от болницата,вече не чувах гласове. Явно хапчетата бяха подействали. Но нощем, когато спях, сънувах някой път кошмари. Сънувах, че някой ме беше вързал за краката и ме спускаше в кладенец. Главата ми стигна до водата и започна да потъва в нея.започнах да гълтам вода и изведнъж се събудих.Но по време на сън ми се случваха невероятни неща. Нежен женски глас ме развълнува, когато ми рецитира стихотворение. Ясно го чувах,но се събудих и не можах да разбера от къде дойде гласът на тази поетеса.
         Невероятно, но по време на сън слушах и музика. Песните бяха на непознат език, много ми харесаха и приличаха на рок.
         В спящо състояние виждах как се отваряше книга пред мене и започвах да чета. Помислих си "От такова четене няма да си разваля очите." Ясно четях буквите, явно някой искаше да науча нещо от тези книги.
         Друг път сънувах, че съм в голяма зала, с много хора, насядали пред чинове. Явно учехме нещо.Пред нас на триизмерна холограма бе показана една машина. Холограмата се въртеше и много ясно виждах детайлите. Но не можах да разбера каква е тази машина. Не ми приличаше на никоя позната. Съседът по чин ми каза,че тези машини на Земята сме ги наричали летящи чинии.
         Беше петък, около 2 часа следобедБях уморен и бях се унесъл в сън. Изведнъж се стрепах и в полусънено състояние усетих как в главата ми се заблъскаха прозрачно бели, подобни на пеперуди неща. Те бяха наредени едно върху друго върху двете ми полукълба на мозъка ми и при моето събуждане излетяха на около 30 см. над главата ми сякаш уплашени, че съм ги видял и след това бързо се наместиха в главата ми. Асоциирах ги с мозъчни вълни,електрическото поле около главата, душата на човека, но те можеха да живеят и без човека. А дали те не ни управляват както ние използваме животинската тяга за лични цели.Ние сме свързани в хомота, чрез който ни водят невидимите сили, за да "орем техните ниви". Но ние не сме запознати с нашите стопани. Щастливи са дивите коне, които нямат собственици. Същия ден стрепах съквартиранта си като плеснах с ръце зад него. Той се сепна и прозрачно белите "пеперуди" се разлетяха на 30см. над главата му. Тогава ми стана ясен израза "изкарах а му ангелите".

 

 

Електронна публикация на 02. юни 2002 г.

г1998-2002 г. Литературен клуб. Всички права запазени!