Живко Костов

проза

Литературен клуб | нова българска проза | страницата на автора

 

ЗА РОБОТИТЕ И ХОРАТА

 

Живко Костов

 

         Голямото слънце бавно и сигурно се спускаше към планетата Оберон, за да се скрие зад нея и да свърши денят.
         Муртаг се отпусна в креслото си. Имаше нужда да се зареди. Сложи си нови батерии. Животворната енергия нахлу в цялото му металическо тяло. Роботите от неговият вид имаха най-голяма интелектуална мощ. Превозните средства,жилищата и всички други машини бяха на по-ниско ниво.
         Муртаг имаше две ръце, два крака, тяло и глава. Беше приспособен така, че всички машини да бъдат в негова полза. Но роботите се възпроизвеждаха все по-съвършени и не се знаеше кога могат да го видоизменят. Те не знаеха кой ги е създал и основната им цел беше да се усъвършенстват и евентуално да научат нещо за създателя си. Той беше техният Бог. Някъде в чиповете на Муртаг беше записано какво трябва да прави и какво не. Така, че цялото общество живееше мирно и тихо. Само ако на някой робот изгърмеше някоя част, то същия , било то някое жилище или космически кораб, започваше да прави бели, например да развинти бушоните на друг робот, като по този начин погази правата му. Но тъй-като всички роботи бяха включени в мрежа, която те наричаха Антернет, то повреденият робот биваше веднага индетифициран и съответно поправен. Умишлени престъпления на тази планета нямаше.Ако в даден момент имаше криза за енергия, по-маловажните роботи, поставени на по-нисък пост бива ха изключвани докато мине кризата. Така, че революция там не можеше да има. Това общество като цяло беше хуманно. Бог им беше изпратил Библията в която бяха написани всичките им морални ценности. Тяхната мисия беше да се доближат до Бог. Институтите работеха с пълна сила. Муртаг работеше в един такъв институт. Неговата мечта беше да създаде живот в друга форма,различна от електронната. Неговите изследвания бяха към края си и утре той трябваше да ги вкара в Антернет.
         На другият ден сензационното откритие обиколи целият свят. Муртаг, заедно с неговия екип беше създал друга форма на живот въз основа на въглеродни съединения. От сега нататък целта на екипа беше да се създаде същество на базата на въглеродните съединения по образ и подобие на роботите от вида на Муртаг. Но решиха да направят първо храна за съществото. Изобретиха плодове и зеленчуци зърнени храни и други здравословни растения. В следващите две години екипът на Муртаг изобрети хиляди видове същества,но най-съвършенното кръстиха човек. Натовариха ги всички в космически кораби и отпътуваха за 3-тата планета от една далечна слънчева система. Планетата беше Земята. Стовариха ги на тази планета, засадиха растенията, оттеглиха се в безвъздушното пространство и започнаха да наблюдават експеримента си. Минаха години. На Земята започнаха да стават ужасни неща. Вместо да се насочат към растителната храна, някой големи животни започваха да разкъсват по-малките и да ги изяждат. Дори човекът се включи в ужасната история, като за почна да яде месо, измайстори оръжия и провеждаше кървави сражения. Явно роботите бяха сбъркали нещо в гените на тези същества, когато ги произвеждаха. Биологичното същество не беше свързано в мрежа и беше неконтролируемо. Имаше чувства, емоции, които го запокитваха и в добра и в лоша посока. Измисли си различни Богове и в името на тях водеше кръвопролитни боеве. Но постепенно човечеството започна да се цивилизова, макар, че беше все така със същите експериментални гени.
         Един ден, след много години пра-пра-внука на Муртаг, който наблюдаваше от горе Земята, мълниеносно прати най-новата потресаваща новина към планетата Оберон. Тя гласеше:
         "Братя оберонци,в този момент на Земята създадоха електронен робот от същия вид, от който сме ние, създадоха наш двойник, та ние сме създадени от човеци. "В този момент всички на Оберон се замислиха и в мрежата, която ги свързва, наречена Антернет се зададе следният въпрос, който нямаше отговор:
         "Кое е произлязло първо, кокошката или яйцето!"

 

 

Електронна публикация на 02. юни 2002 г.

г1998-2002 г. Литературен клуб. Всички права запазени!