Живко Костов

проза

Литературен клуб | нова българска проза | страницата на автора

 

СРЕЩА МЕЖДУ ДВА СВЯТА

 

Живко Костов

 

         Космическият кораб се рееше, загубен в пространството. Уредите сякаш бяха заспали, не отчитаха нищо. Капитанът не можеше да се ориентира по звездите. Тъй като корабът беше се движил със свръхсветлинна скорост, времето беше спряло за екипажа и когато корабът намали скоростта, спрелите мисли на хората потекоха и те се раздвижиха, ставайки от креслата си. Звездите в космоса бяха други.
         - Защо не работят уредите? - се чудеше капитанът, като изразяваше мислите си на глас.
         - Не може всичките на веднъж да са се повредили. - каза компютърният специалист. - но аз виждам през илюминатора една планета.
         - И аз я видях, май ще трябва да включим на ръчно управление и да кацнем тук. Като гледам тя се намира на достатъчно растояние от звездата, около която се върти,за да има температура на повърхността си, която да поддържа живот, а и планетата е голяма колкото Земята. Виждат се също океани и морета. Там ще поправим уредите. - рече капитан Роберт Скот.
         Капитанът включи на ръчно управление и насочи кораба към планетата. Гмурнаха се в атмосферата и полетяха към повърхността.
         - Капитане тук има хора, виждат се светлини, които може да се излъчват само от градове. - каза отговорника по електрониката на кораба.
         Капитана промени курса, като зави на ляво, за да може да приземи кораба в покрайнините на града. Когато звездолета приближи към сушата капитана намали скоростта и кораба плавно кацна върху земята.
         - Не знаем какъв е състава на тукашната атмосфера, а и не можем да я изследваме,защото уредите не работят. Има едно решение, един човек от екипажа да излезе от кораба и да вдиша от въздуха. Но тъй като тази планета е населена,надявам се въздухът да не е по различен от нашия на Земята. Нека да теглим чоп и така да разберем кой да излезе навън. - рече капитана.
         - Предлагам аз да изляза. - отсече Джон Ананиев, едър и здрав мъж, който беше лаборант по професия.
         Всички се съгласиха и той излезе. Екипажа наблюдаваше през илюминаторите. Джон вдишваше въздуха и нищо не му ставаше. Той се разходи до горичката, която беше на 20-тина метра от кораба и се скри в нея. След малко се показа и се забърза към кораба. Нещо го беше обезпокоило. Той влезе и каза:
         - Въздуха е годен за дишане. Но когато бях в гората се случи нещо. Пред очите ми от нищото се появиха двама човека, приличащи на нас и както се появиха така и изчезнаха. Сигурно тези хора могат да се телепортират.
         - Ще трябва да се срещнем с тях и някак си да им докажем, че идваме с мир. -отбеляза биоинженерът Кларк Стивънсън.
         Пред кораба се появиха 20 човека от коренните жители на планетата. Те стояха изправени и явно чакаха да посрещнат екипажа.
         Капитанът нареди на двама от хората си да останат на кораба да охраняват и да заключат вратите, когато другите излязат навън и екипажа излезе пред кораба. Там ги чакаха иноземците. Те бяха облечени с дрехи от някаква материя, приличаща на пластмаса, която прилепваше по тялото и беше мека. Един от иноземците, някакъв началник излезе с няколко крачки напред и започна да говори на непознат език. Но след всяка негова фраза той превеждаше на родния език на екипажа.
         - Добре дошли на планетата Тургон. Аз съм кмета на града. Ние ще ви екскортираме до хотел "Перистон" - най-добрият хотел на града, където ще отседнете. Утре ще преговаряме и ще установим надявам се добри взаимоотношения за в бъдеще. Да тръгваме. - каза кмета.
         Светът изчезна пред очите на екипажа. Гравитацията вече не действаше на хората. Те се люлееха в оранжево зеленикава мъгла и това трая за стотни от секундата. Вече се бяха озовали в хотела. Той беше с внушителни размери. Всеки си взема ключове от дадена стая и се настаниха.Капитан Скот беше в стая №34. Той влезе в нея и се изненада. Тук имаше само четири стени. Капитанът си помисли: "Тук няма нищо, ах как искам да си легна на някакво легло "И молбата му беше изпълнена, едно хубаво легло се появи пред него. Той не разбираше какво става. Влезе един човек, явно служител от хотела, който му каза:
         - А, поръчали сте си легло. Всичко каквото си помислите ще се телепортира при вас. Ако сте гладен пожелайте си каквото искате за ядене и обзаведете стаята по ваш вкус.
         Молбата ви ще бъде изпълнена. Утре ще ви обяснят по-подробно нашият бит. Довиждане.
         Капитанът си пожела пържени картофки и пекана наденица с една студена бира върху малка масичка и те бяха вече пред него. Нахрани се, постави дрехите си в гардероба, който си беше пожелал и си легна.
         На сутринта екипажа се събра във фоайето на хотела. Хората от Земята отидоха в столовата. Всеки си поръча по някаква закуска и се нахраниха. Кмета на града ги завари когато излизаха от столовата. Той им каза да се съберат в обществената зала където ще отговаря на запитванията им относно начина на живот на тургонците. Екипажа го последва и се озоваха в една просторна зала. Насядоха по столовете, а кмета излезе на подиума пред тях и каза:
         - Питайте, аз ще отговарям.
         Специалистът по корабна електроника, Едуард Кол зададе първия въпрос:
         - Каква е тази чудна техника, с която сте овладели телепортацията?
         - Техника ли, ние техника не притежаваме. Нашите природни закони са различни от вашите.Нашата планета е жива. Природните закони тук са такива, че мисловната дейност на всеки който е на планетата е свързана с разума на Тургон. Разума на нашата планета притежава завидни въжможности. Тук телепортацията е природно явление. Достатъчно е само да поискаш да отидеш на 500 километроа от тук и разумът на планетата долавя вашето искане и ще ви телепортира. Не сме изучили механизма на действие на телепортацията. Тя е една от 7-те сили, които действат на нашата планета, които са ядрена, електромагнитна, слаба, гравитационна, антигравитационна, материализационна и телепортация.. Ето защо ние не притежаваме техника.Телепортираме се където искаме да отидем и не ни са нужни превозни средства. Но най чудната за вас ще бъде материализационната сила. Ние сме създадени от тази планета.Тя първо ни е създала във въобръжението си и след това ни е материализирала. И ние можем чрез планетата да материализираме обекти. На това на вашата пл анета му викате магьосничество, магия. Седемте сили съществуват и на вашата планета,но там преобладават ядрената,електромагнитната, слабата и гравитационната, а другите 3 сили са нищожни и не могат да се усетят от обикновените хора. Ние сме една илюзия на нашата планета, тя както ни е създала така и може да ни затрие. В миналото и вашата планета е била жива и е имало цивилизация, за която са били валидни 7-те сили, цивилизация, живяла още преди да дойде реда на динозаврите, но сега планетата ви не е жива и е оставила живота ви във ваши ръце, сами да се справяте без 3-те сили,които е притежавала навремето. Тази информация я знаем от Тургон. Ние постоянно телепортираме пратеници на вашата планета, така че знаем вашия живот и проблеми. Много от хората ви в миналото са ни наричали магьосници,защото са виждали чудесата които сме извършвали пред тях,как сме изчезвали като нинджи и сме се явявали в друга област на пространстваото и как са се появявали предмети в ръцете ни от нищото. Били сме египетски фараони и всяка кви шамани. Между другото нашата планета ви блокира уредите, за да кацнете тук. Мислим, че сте готови да разберете за нас.
         Лекарят на екипажа се надигна от стола си и пак седна. Кмета го забеляза и го попита:
         - Виждам, че сте неспокоен, нещо не ви е ясно ли?
         - Не ми е ясно как превеждате на нашия език. - отвърна лекаря.
         - Както ви казах преди малко мисловната ни дейност е свързана с разума на Тургон. Знаете, че въобръжението е характеристика на мозъка. Както вашите автомобили не могат да изпълняват ролята си без гумите, така и мозъка не може да работи без въобръжението. Когато сте били малки и сте се учели да говорите вие сте виждали даден предмет, например яке и сте запечатвали образа му във паметта си и сте научили да изговаряте думата яке.Когато ви стане студено във въобръжението ви изниква образа на якето и го асоциирате с думата яке.Така думата и образът се свързват и вие се сещата да облечете яке. Ако нямате въобръжение вие няма да можете да говорите, защото няма да можете да се сетите думата яке на кой предмет отговаря. Мозъка ви няма да може да изпълнява ролята си, ще бъде автомобил без гуми. Нашата планета изследва съзнанието ви и тъй като предметите или действията които извършваме са сходни, например можем да бягаме тогава планетата вижда във въобръжението ни как си представяме, че бягаме, вижда също във вашето въобр ъжение бягащ човек и вижда думата която отговаря на бягащ човек и така може да преведе от нашия на вашия език.
         - А кой е вдъхнал живот на планетата ви? - попита отговорникът по чистотата на кораба.
         - Като ви говоря за жива планета аз имам в предвид силите, които и действат. Това са енергии, нематериален разум, мислещи същества с огромна мощ, които я обитават. Когато тези сили я изоставят, тя все едно ще бъде мъртва. Тези сили са ни създали и се грижат за нас,когато ни напуснат, ще дойдем във вашето положение и няма да можем да черпим енергия от тях, а ще започнем да черпим енергия от планетата във вид на полезни изкопаеми и знаете какво още. Ще трябва да се справяме сами. Когато се приберете на Земята кажете на вашите хора за нас и пратете експедиция за насам. Можем да обменим опит и знания. Уредите в кораба вече ще работят.
         Тургонците изпратиха екипажа до космическият кораб и се сбогуваха. Екипажът пусна двигателите и се отделиха плавно от земята.
         - Пълен напред към планетата Земя - нареди капитанът.
         Докато набираха скорост Джон Ананиев обясни на охраната какво бяха изпуснали докато стояха затворени в кораба, но те не повярваха на приказките му.

 

 

Електронна публикация на 02. юни 2002 г.

г1998-2002 г. Литературен клуб. Всички права запазени!