Калин Петров

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

През своя прашен телефонен апарат

 

Калин Петров

 

 

През своя прашен телефонен апарат
чуваш безсъние и бродене по коридори.
Чуваш слузни спринтове на охлюви.
Изхрущявания.
Възклицания…

 

Чуваш светулки. И жаби.
Чуваш стъпки по разхлопани платформи.
През своя прашен телефонен апарат
/със спираловиден кабел, с шайба
и с фуния за ухо/
чуваш – каквото е нужно.

 

Чуваш асексуален глас,
обърнат назад да диктува табела:
"Не преминавай. Опасно за живота."
И се чудиш как не ги е страх тогава
                                              влаковете.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 13. октомври 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]