Калин Петров

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Отсечкомерът

 

Калин Петров

 

 

Така живея:
изчаквам кротко светофарът да разчекне
зелената си крачка и поемам към началото
на идната отсечка.
Съзерцавам първо как
тя пробожда хоризонта
с мъгливото си шило.
Грайферите на кубинките ми
като зъби на тиранозавър
поглъщат на хапки
от по 75 сантиметра
всичко под себе си.
По моя гръб висят в готовност
разнокалибрени необходимости:
най-важни са обаче допълнителните
епидермиси, капанът ми за мисли и
стоманеният резервоар със зеленото гориво –
той побира литър и половина –
достатъчни за всякакви отсечкомерения.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 17. ноември 2010 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]