Калин Петров

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Дълбоководни бръщолевеници

 

Калин Петров

 

 

Какво ли е да бъдеш
риба въдичар от преизподнята?

 

Да бъдеш независим
от слънчевата светлина
и сам да произвеждаш електричество –
хилядолетия преди каквито и да е
изобретатели.
Да си си хищник по природа.
24/7 да си себе си, да не умееш
нищо друго.
Да си дребосък, но заедно с това
една от най-страшно изглеждащите
земни твари.
Мъжът ти винаги да е под… перка
и да не може да живее без теб.

 

Какво ли е все пак да бъдеш
риба въдичар?

 

Да имаш челюсти – гигантски
за размерите ти – и да можеш
да поглъщаш плячка,
в пъти по-голяма от самия теб.

 

Да бъдеш отрицание на всички
чисти земни идеали
и въпреки това да си венец
на природното творение.
И всяко мигане на светодиода ти
да е изкуство.
Да е изкуство всяка
безскрупулно погълната от теб
                                 наивна риба.
Всяка грозна гънка по лицето ти и
всяко твое тромаво придвижване
да са изкуство.
24/7 да си себе си и нищо друго
да не знаеш. Нищо друго да не можеш.
Да си просто жител на
дълбокоокеанското спокойствие.
Там където няма
излишества от звуци.

 

Какво ли е да бъдеш жител
в преизподнята?

 

Там се случва често да си грозен,
албинос, прозрачен или сам
да произвеждаш електричество –
хилядолетия преди каквито и да е
изобретатели.
Над теб да има километри вода,
а под теб да са комините на Ада.
Да хапваш морски сняг
в началото на лятото и да не знаеш,
че го има Слънцето.
А „живот извън вода“
да е еквивалентно
на фантастика.

 

Но в дълбокоокеанското спокойствие
фантастика не съществува.
Фантастиката е реалност там:
и нищо чудно ако станеш жител някога,
добра приятелка да ти е някоя
прозрачна морска краставица.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 17. ноември 2010 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]