Калин Петров

поезия

Литературен клуб | miss.lovecraft. | страницата на автора

 

Да си муунспелец нощем ти отива,
оцъклен ми приятелю от детството

 

 

Калин Петров

 

 

 

Клюкарката говори зад гърба ми, казваш?
Твърди, че съм се разхубавила?
Не е лошо момиче, но се е поддала
на инстинкта си за свръхинформираност?
Зарежи клюкарката, приятелю!

 

Зяпам си черните плитки.
Зяпам разноцветно дъвката,
удавена във чашата със сода.
Бъбрим си нашите работи.
Тихичко или не толкова.
Какво значение има?!
Сигурен бъди, че само ние
си ги чуваме или разбираме…

 

Да ставаме да се разходим из улиците.
Да се приберем в Стаята.
Да се надрусаме със миризмата
на безкофеиново кафе и книги
за хомеопатията.
Да си говорим за поколенията
и за хубави случки
от разделеното ни минало.

 

Книгите ми ги върна.
/Но сега предлагаш
ти да ми дадеш свои./
Върна ми ги в добро състояние.
Чичо би бил доволен от теб.
Чичо би намерил начин
да ти съобщи благодарността си.

 

Приятелю от детството,
съвсем уравновесено ме прегръщаш,
продължаваш да бърбориш
своите емоции,
които си трупал със седмици вкъщи.
Ненужно е да изговаряш
своя страх от непознатото.
Животът е грейпфрут.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 14. октомври 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]