Калин Петров

поезия

Литературен клуб | miss.lovecraft. | страницата на автора

 

Праскова

 

Калин Петров

 

 

Какво като във мешката ми се спотайват
още два килограма – откъснах я тази! –
от малката уличка с автосервиза,
по която минавам почти всеки ден.

 

Е, да, не съм особено висока,
нито пък особено разтеглива,
но с по-дългата си ръка,
с повдигане на пръсти и
с известна доза от типичната за мен
настойчивост, ми се получи добре!

 

Мъхеста е и ухае достолепно,
чак ме кара злобничко да се подсмихвам
(по типичния за мене начин).

 

Ах, ухае…
как ще я разрежа, сладуране,
като си се прибера у нас.
По равно ще я разделя:
колкото за синеоката ми половина,
толкова и за зеленооката;
колкото за единия Влад',
толкова и за другия!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 14. октомври 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]