Емил Кацаров
поезия
Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература
Тук небето падна… и се разля в сините очи на жените, поръчващи мартинита в замъглените като аквариуми барове. Водата изрича думи от гаснещи в сумрака птици.
След третата текила силуетът ми е локва, в която се оглежда Млечният път.
юли 2006
Електронна публикация на 06. юли 2006 г.
г1998-2006 г. Литературен клуб. Всички права запазени!