Емил Кацаров

поезия

Литературен клуб - над 20 години! | страницата на автора | съвременна българска литература

 

ТА-ТА

 

Емил Кацаров

 

 

От изток светлината е най-дълбока,
когато морето приижда
от шлюзовете на мозъчните клетки
и блестящи гущери снасят
ослепителни яйца от думи
по тъмните стени на паметта,
черупките им се пропукват,
снопове лъчи, праисторически влечуги,
полазват дръжката на звездния камшик.
Свистят ударите му по гърба на непознати зверове
от срички и сложни уравнения;
между устните езикът тегли водна колесница
и се мята между белите цветя на зъбите…
още миг
и ще изплуват боговете,
бодливи фонетични знаци:
„мама“, „гу-гу“, „ичам“, „тата“…

 

Започвам да говоря.

 

 

 

март 2005 г.

 

 

 

Електронна публикация на 25. март 2005 г.

©1998-2019 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]