Константин Димитров

фрагменти

Литературен клуб - 20 години! | нова българска проза/поезия | страницата на автора

 

ВОДАТА Е В ЖАЖДАТА

(откъси от книгата)

 

Константин Димитров

 

Много неща не зависят от нас, което не значи обаче, че много неща не зависят от нас.

 

***

 

За мнозина съвършенството е еманацията на скуката.

 

***

 

Снизхождението на пълния с предразсъдъци се изразява
в това, че не се захваща да те опровергава.

 

НАДГРОБНА ПЛОЧА

 

Кое от туй, що каза и стори днес, би могло да се издяла дълбоко
на надгробната ти плоча утре сутринта?

 

РЕКАТА НА МЪДРОСТТА

 

Реката търпеливо носи калните си води след пороя - знае, че и туй ще е довреме.

 

МЪТНИ ВРЕМЕНА

 

Пияни бащи
връщат се сред нощ -
настъпват в тъмнината телцата на куклите.

 

СВОБОДНА ОВЦА

 

Заблудилата се овца се полута-полута, поблее-поблее; па като види, че не намира кошарата, вземе да скача бодро по поляните, решила, че от свободата по-сладко няма.

 

НАД БЕЗДНАТА

 

Хем отблъскват хвърленото им за спасение въже, хем - естествено - мисълта, че могат да политнат надолу в бездната ги изпълва с ужас. В резултат на това - вкопчват се с удвоени сили за ронещата се издатина в скалата и твърдо решават да заживеят така, като че ли нито бездната, нито спасителното въже някога са съществували.

 

КРАЙ МОРЕТО

 

Плисна вълна и събори пясъчната крепост, която детето си бе направило с толкова старание. Смаяно от жестокостта на стихията, то седна и отчаяно заплака. Но щом вълната се оттегли, между гладките руини на крепостта остана малко езерце, в което се мяташе уплашено мъничка червена рибка. Детето подскочи от изненада, засмя се щастливо; гребна шепичка вода заедно с рибката, изтича след вълната и внимателно пусна рибката обратно в морето.

 

КОТВА И ЗНАМЕ

 

Чак е смешно, като се помисли какви неща най-често използваме за котва и за знаме!

 

МЕЖДУ

 

Между човек и човека има или една рана, или една усмивка.

 

НЕПРИСТЪПНИ

 

Има дървета, от които не могат да ни свалят.

 

МЪТНИ ВРЕМЕНА

 

Плачат бащите - децата бягат нанякъде, все по-начесто и все по-задълго. А когато се връщат, връщат се все по-променени.

 

ТЪМНА ГОРА

 

Толкова много неща около нас искат да ни убедят, че животът е само едно нелепо недоразумение!

 

ЗА ВАЖНОСТТА НА СМИРЕНИЕТО

 

Ако малката песъчинка осъзнаеше колко е мъничка в сравнение със необятната Вселена, изкушавам се да кажа, че само по силата на това знание тя би се превърнала в основната предпоставка за съществуването на Вселената.

 

ИРОНИЯ

 

Иронията би трябвало да бъде забранена и строго наказвана - като най-тежко престъпление срещу достойнството на човека.

 

ЗА ТРАДИЦИЯТА

 

Често, в стремежа си да бъде самобитен, творецът се самоубива.

 

ДОКАЗАТЕЛСТВО

 

Най-убедителното доказателство за това, че съществува Бог е фактът, че можем да си зададем този въпрос.

 

ДУША

 

Защо ли душата постоянно живее в състояние на въпрос, на непрекъснато дирене? Защото отговорът - който и да е отговор - я задушава. Отговорът е опит да се постави рамка на вечността, а душата е свободна - значи вечна.

Само вечност може да отговори на вечност.

 

КОНЕ

 

Завързани пред кръчмата коне:
седлото скрива
чуканчетата от крилете.

 

ИЗПОВЕД

 

Никога не съм пускал превратностите и подлостите житейски по-навътре от къщния праг.

 

***

- Какво е животът?
- Видя ли? Едно птиче току-що хвръкна от онзи разцъфнал ябълков клон.

 

СЛЕПЕЦ

 

Днес в града видях как хората си предаваха един другиму един сляп човек, както се предава дете по време на наводнение: ту се втурваха, за да го отклонят от острия бордюр, ту го подхващаха под мишница, за да прекоси безопасно бесния автомобилен порой. Други вече чакаха на отсрещната страна, за да го поемат и предпазят от някоя улична лампа, от внезапно из-пречила се пейка или небрежно оставена детска количка. Виждах ги отдалеко, как се усмихват и нещо му говорят, на което той също отвръщаше с усмивка - оставил се примирено на водовъртежа от ръце, потропвайки нестройно със станалото излишно вече бастунче....

 

....Видях как слепецът се прости с последния си попечител и продължи нататък. След няколко крачки се спъна и залитна: като по даден сигнал всички наоколо се хвърлиха да го спасяват, дори хората на десет разкрача околовръст неволно протегнаха ръце в негова посока....Слепецът с мъка възстанови равновесие и всички дълбоко въздъхнаха с облекчение....

 

Помислих си: Колко ни е нужен един безпомощен слепец, за да си дадем сметка, че не сме безнадеждно потънали в този живот!

 

РАНИ

 

Колко скърцаща, стържеща, режеща, раздираща, разкъсваща, раняваща е думата, лишена от любов!

 

НЕЩАСТИЕ

 

Eдна погрешна дума на младини - и ето ни сега след години, затънали до ушите в горчива, безнадеждна старост.

 

***

 

Назови нещата и ще ускориш смъртта им.

 

ПЪРВОРОДЕН РЕВ

 

Повечето дотам са се възгордяли, че отричат дори да са ревали от ужас при раждането си: то било от голямата радост, че най-сетне били излезли от тъмницата - на светло и нашироко.

 

В ТИХАТА ГОРА

 

Преди много години, по време на излет в планината, без да се усетя съм изостанал от другарите си и съм поел по една пътека, водеща навътре в гората. По едно време пътеката се изгуби и аз продължих сам-самин между дърветата на потъналата в тишина гора. В разредената светлина не се чуваше нито шум на вятър, нито крясък на птица, нито пък прошумоляваше животно... Дълго, дълго бродих из тихата гора, но не срещнах горски дух, добри феи, работливи джуджета, нито пък попаднах на еднокрака къща на гърбава Баба Яга...

 

-------------------------------------------------------------

 

...Защо тогава, след толкова години, си спомням за тази гора като да беше вчера? И защо не ме напуска усещането, че никога повече не излязох от нея?

 

ОТКЪС ОТ ПИСМО

 

...Да обичаме ближния съвсем не означава необуздано да се хвърляме към него с отворени обятия, пренебрегвайки независимостта му и изисквайки свръхчовешка търпимост към нашите недостатъци - под предлог, че и ние сме искрено готови да понасяме неговите, и, че, бидейки хора, не сме съвършени, следователно другият е задължен да ни разбере и изтърпи.

 

Този демагогски подход, скрит под маската на страстен интерес към ближния, предизвиква поражения, далеч по-тежки дори от хладното, но респектабилно безразличие; той въвлича другия в един хаотичен свят на неуправляеми страсти и импулси, на насилено предоверяване и обвързаности, като посяга на правото му на самостоятелност - на неприкосновения суверенитет, който има върху времето си, а също и на правото му да подрежда личните си отношения както намери за добре. Тук става дума за своего рода психологически шантаж, където се злоупотребява с любезността на другия, с негова моментна или вродена лабилност, с евентуалните му самоподозрения в егоизъм и дори - с известно благоразположение, което може би е хранил към нас в началото. Под паравана на искрено и равноправно приятелство на другия грубо му се натрапват присъствия и ситуации, които или го обезличават съвсем, или безвъзвратно го отвращават от човека въобще... за да престане накрая да вярва, че е възможно едно чисто, ненатрапчиво и взаимодопъ лващо се общуване м ежду хората.

 

ПОКОЛЕНИЕ

 

Слушайки словата ти, Тите, ето какво си мисля: Как ужасно може да осакати една епоха собственото си поколение!

 

***

 

Има безсъница, но безбудицата е повече.

 

***

 

Мечтата е нещо много сериозно.

 

ПО ТЕЧЕНИЕТО

 

Колкото по-бързо се носим надолу по течението, толкова по-малко смисъл виждаме да гребем срещу него.

 

***

 

Понякога имам усещането, че нещата са обратното на това, което трябва да бъдат - че сме пуснали дворните кучета в къщата, а ние самите сме се заселили на двора.

 

***

 

Ако открием всичко, ако опишем всичко, ако опитаме всичко - какво тогава ще правим с оглозгания кокал на реалността?

 

ДЕТСКИ ПОГЛЕД

 

В погледа на детето има нещо, което би трябвало да ни накара да потънем в земята от срам.

 

СЪЗНАНИЕ

 

Съзнанието на едни прилича на оживен пазар: с виковете на продавачите, със свирнята, с пазарлъците, с блъсканицата, с тежката смесица от миризми, цветове, шумове и форми...

 

Съзнанието на други е като планинско езерце, в което се отразяват звездите.

 

ЦАРКИНЯ

 

Избери най-благородната мисъл на деня и я тури за царкиня на останалите.

 

БЕЗВРЕМИЕ

 

Да не се успиваме, защото само това, което успеем да спасим от ноктите на безвремието - само от него ще живеем.

 

*

 

Безвремие не значи мъртво време, а мъртва вечност. Потънал в безвремието, човекът умира от жажда, без да знае това.

 

ГОРДОСТ

 

Гордостта е високия пиедистал, който сами си издигаме. Веднъж завършим ли го, започва се голямата комедия: изкачваме го и със сетни сили, изправяме се гордо отгоре му; едва закрепили се обаче, духва вятър, измита ни оттам и ни тръшва с все сила на земята.

 

***

 

Казано направо, споренето е признак на напреднало слабоумие.

 

Електронна публикация на 10. януари 2002 г.
Допълнения на 04. юли и на 10. юли 2002 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]