Бобър (Castor fiber)

Димитър Кенаров

Вкъщи беше вир,
преграден със съчки, кал.

Мама и татко го преградиха,
подсъзнателно повалиха

стари желания, застопориха
движението на водата,

докато целият пейзаж
не потъна. Нарекоха го

любов и го огледаха
с навлажнени очи.

(Птица беше свила гнездо
на осакатен пън.)

Доволни, решиха
да ме родят

и да ме нарекат
Кастор – име,

което вярваха ще спре
сълзите, ще предпази

бобровата ми мас
от разливане.