Кева Апостолова

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на авторката | азбучен каталог

 

НА ЕДНИ ОТ ТИЯ, КОИТО ЧЕТА

 

Кева Апостолова

 

 

 

***

 

Ани Илков – един от тия:

 

Би трябвало вече да знае
кой е извадил ребрата на змията и
къде ги е поставил и
как плачът се разлива на едри кичури и
вече да каже кой
изкоренява рибите от океана и
хвърляй въглища хвърляй и
колко луда може да бъде една Земя
щом премества хората си в Другата земя.

 

 

***

 

Мирела Иванова – една от тия:

 

Господ е обществена поръчка.
Не хвърляйте яйца по канцелариите му.
Угодни са.
Поръчайте си две-три земни грешки и
всички обиколки на луната и
записи с „о,татко мой” и „мама” и
нека всички икономични кръгове на ада,
монтирани в готварските печки,
почервенеят.
(Изгонени от Господа яйца
към ръцете ни защо летят?)

 

 

***

 

Васил Прасков – един от тия:

 

Цял месец вече слушам само
Apocalyptica - Not Strong Enough,
Diorama – Erase Me, Killing Joke – Invocation и
гледам в двойната точка на слънцето:
текат ушенца на Голямата мечка,
текат запомнени погребения,
текат отлъчвания на Толстой от църквата,
текат изгубени под масата ключове,
текат недостоверните три времена
и художествените войни с тях.
Спря само похъркването на Ангела.
Какво му е?

 

 

***

 

Силвия Чолева – една от тия:

 

Земята е семка, набъбването продължава.
Отекват запалки на богове
с равни пръсти щраквани и
гребени на жени
с наполовина спрели коси и
блондин или брюнет е мъжът зад
домашно приготвения прозорец и
подай едно слънце да му измием или
счупим стъклата и
нищо не са вече Щраус и Моцарт пред
сервираните вкусни джолани на Виена!

 

 

***

 

Владимир Сабоурин – един от тия:

 

Господин Сабоурин,
ние с вас не се познаваме.
Впрочем,
аз се запознах с вас в перото
на премиерата на книгата ви
”Работникът и смъртта”,
купих я без промоционална отстъпка,
взех автограф и после
вие си отидохте у вас, а аз
не спах с вас цяла нощ.
Искам да се омъжа за вас. Заради
когато се връщам отвсякъде в книгата ви. Заради
изчезналите пианисти в книгата ви. Заради
съперничеството между различните
смърти в книгата ви. Заради
неприличното гърло на книгата ви. Заради
мекото й разложение в мен. Заради
пукота на тапи - шише шампанско е сърцето ми. Заради
страниците са мучене – мучене на полове. Заради
умри, такава Българийо, с държавните си вестници си. Заради
умри, проклета книго, майсторке на българското слово.
Знам, че вие няма да се ожените за мен.
А какво по-хубаво от това.
Една вода с луна ще изсуши лицето ми.

 

 

***

 

Йордан Ефтимов – един от тия:

 

Много е откачено:
дългото се къса – късото изчезва,
денят е разтопен сърп в нощта,
нощта е торбичка с лед по небето,
довлечено от мравки е това в чиниите,
а също
неприличните пози на любовта,
дървените пози на наградите,
подробно описаните заводи на ада,
зле очертаните вилни зони на рая...
нека смъртта започне сега!
А кога?

 

 

***

 

Борисовата Градина – една от тия:

 

Ето, дойдох ти.
Прескачах надути от смях охлюви.
Харесах птичето áко в косите си.
Възпях абсолютно ненормално бръмбарче.
Възмутих се от криминалното цариградско шосе.
Хрупках нелегална пържена риба.
Оглушах от римските легиони в стадиона. После
пак флиртувах
с езерото с лилиите, мръсно като запомнен любим.
Пак ритнах и цепнах обувка в
нисък постамент под обичан писател.
Пак вятърът разтресе роклята ми,
както това правеха запомнените.
Пак шедьовърът на черното в крилото
не е шедьовър, а гарван и
пак пред очите ми се наредиха
ксерокопия на стебла от световни музеи.
А сега да си дойдем на думата:
с колко време ще удължиш живота ми?
Аааа, не така с мен!

 

 

***

 

Себе Си – една от тия:

 

07.08.1946.
Тази дата някога е била
много любезна с мен.
Като жена, написана от мъж, се питам:
какво да правя сега с нея?

 

 

 

 

София, 2016

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. юни 2016 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]