Кева Апостолова

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на авторката | азбучен каталог

 

КВАДРАТ ОТ ГАЛЕРИЯ

 

Кева Апостолова

 

 

 

*

 

 

Ще викна в цвете
искам ехото му да зарадва Кристин Димитрова
която знае че Земята е саксия
Кристин
като си помисля
че някои иска днес да ми сготви
а аз не знам кой е
дали да не отида да му запаля къщата

 

 

*

 

 

Ако бях дума
нямаше да искам да съм
в нито едно стихотворение
Ако бях стихотворение
нямаше да искам да съм
в нито една книга
Ако бях книга
нямаше да искам да съм
на нито един нобелов лауреат
Ако бях нобелова лауреатка
щях да си продам къщата
заедно с лекарствата
щях да пътувам на магаре
да събирам значки ордени медали
в сандъче за инструменти и
щях да ги покажа на Пламен Дойнов

 

 

*

 

 

Върху кръговете на водата
с неточностите в биографията
с животинките из животните на животното ми
искам да се огледам в пианото с което пишете
уважаеми господин Кирил В и
с мокрото след мен да разваля лакировката

 

 

*

 

 

Булевардите как се люлеят като мъже
изневеряващи с мъже на жените си и как
скърца паркетът на църквите източват
всичките бели коне в часовници леко забързани но
това не засяга Анелия Велева Фат
между гердани на ручеи тя риби бере и
ги връщам обратно в магазините

 

 

*

 

 

Как си представям земния мир?
много араби на велосипеди
със сандвичи в ръка
Как си представям земното равенство?
кралски ръчен асансьор
около него никой не се страхува да забременее
Как си представям земната справедливост?
половината пясък изтръгнат от скали
другата половина от бъбреци
Как си представям земното щастие?
луната се мести контрабасът копае а
вместо удар някой ми нанася песен
Румен Спасов ме пита

 

 

*

 

 

Нарамена на коленете ти
книго на Борис Роканов
пътувам и
пазарувам гриви на треви
екстри под яка на риза
ковчези от луната
а слънцето бавно се изправя на площада си и
раздава тайни адреси

 

 

*

 

 

Религията е дърво стърчащо до телефон
с отрязани нокти
с избелени зъби
с измити срамни устни след изнасилвания и
с пълно малко найлоново пликче
само за мен
Ще го отворя пред Александър Геров
Тича дърво стърчащо от камион

 

 

*

 

 

Старинен като жлеза
външно усложнен
с изгладени като в лувъра ризи
върти синджирче на пръст
абсолютно висок пред него пердето не работи
камила е форма на самолет е четка с червено в сняг е
хранителен е трудно се реже разтворим е в яйце
измива всичко с мокра трева преди да прегърне
така е - тревата хапе под сандалите на
Георги Рупчев здравей Валя

 

 

*

 

 

БЛИЦ ГРАФИТИ

 

Валери Стефанов: влязлото в дата не излиза; гипсово ехо е славата.

 

Лъчезар Лозанов: облак съм, движа се в стъкло, това е целта, а когато се хвърля в морето ставам суша, остров.

 

Миглена Николчина: използвайте предимно себе си като място за живеене; не си мийте обувките на кухненската чешма и се отместете, че гледам сините китова как плуват; прилепе, птицо проклета, светът е целунат отвътре, какво си намислил.

 

Владимир Левчев: тази улица е сама, ще я придружа.

 

Иван Сухиванов: пластмасова кутийка с обедна храна е станала вече Земята.

 

Тома Марков: иди при дясната си ръка и я попитай нещо.

 

Стефан Иванов: вали, това се отнася само до мен; ръкопляскам.

 

Ивайло Дичев: дрехите са хитри; само човек има ръце, но запомнете - те са изплашени чудовища, защитени от зле преведена конституция; денят е още в погребения, а звездите вече се нанесоха на небето.

 

Здравка Евтимова: ръчният труд на писателя дими под крилата на ъглите в стаята.

 

Владимир Сабоурин: със заглушители са гробищата; отблъснатото подобрява подписа си; във всеки човек има килограми от първото месо на света; разбитата войска на бъдещето се движи към нас...

 

Мартин Карбовски: слънцето ще се смее в домовете ви само ако му отпуснете финансова помощ; не ми навирайте плюшените си ръце, за да не стигам до подробности и много добре помислете защо чиновничките са по една в стая, а господ завива морето с найлон; още не съм свършил.

 

Силвия Чолева: я, ако обичате, по-тихо и по-рядко умирайте.

 

Росен Карамфилов: писмото напусна плика.

 

 

P.S. Земята е толкова красива, че ме е срам да умра

 

 

 

 

 

 

 

 

2016

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. септември 2016 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]