Кирил Василев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

Хотелска стая

 

Кирил Василев

 

 

Вечерта настъпва неумолима
Но все още мога да чета без лампа
Да гледам страницата как помръква
Като лице на полудяваща бавно жена
И когато вече не издържам гледката
Да отпусна книгата разтворена върху гърдите си
Като покрив на източен храм покрит със сняг
И да погледам картината на стената отсреща

 

Нескопосано копие на пейзаж от Гоген
Розова като вътрешност на рапан ливада
Три сиви анемични палми в ляво и могъща
Корона на широколистно дърво в средата
Гигантски мозък в ярко жълто и оранжево
Над мръсните усукани чаршафи и вестниците
Нахвърляни по пода като разстреляни метежници
След неуспешен заговор срещу безволев крал

 

Стъклените чаши върху шкафчето са обърнати
С дъната на горе и жаждата очаква присъдата си
От трибунала в жълто и оранжево
През прозореца нахлуват реплики на английски
От филма прожектиран в лятното кино наблизо
Реплики на конспиратори криещи тайната
За чудното семейно щастие на Бог

 

Утопията е с намордник тук никой не умира
От сифилис в Рая горящ с тих адски пламък
Жлезите на смъртта са обезопасени и греха е
Всичко друго но не и път към вечното (проклятие)
Мулатките отпиват кокосово мляко с розови сламки
Бели мъже с обезкосмени тела играят плажен волейбол
Гласът на Бари Уайт кара пясъка да стене а делфините
Изкачат от вълните като таксиметрови шофьори на летище
За да умрат радостни пред фотообектива на възрастна норвежка
Посейдон и Венера се хилят от гърбовете на хавайски ризи
Ако има мустаци тук от тях капе бира а не генеалогии
На морала или кръв на низши раси и врагове на Революцията

 

От брега към морето се стича мъртво семе
Фосфоресцира между водораслите или се пени като шампоан
Зад белите скутери вдигащи във въздуха загорели Икари
По-скоро слънцето ще падне във водата отколкото крилата им
Да се стопят и Брьогел да нарисува тяхната комична смърт
Едно възможно човечество изтича между черупките
На мидите и лигавите камъни играещи със сенките си
На Дидона безразлична към Еней
Едно възможно човечество нито по-добро нито по-лошо
Се завръща към праначалото без патос

 

Четирима сакати излизат вечер да просят из курорта
Но не са сигурни коя от ръцете им е нещастната
И коя щастливата - отрязаната прилича на лост
На игрален автомат и курортистите се блъскат пред нея
Наддават за да я дръпнат
Нали джакпотът дебне всекиго навсякъде
И значи трябва да се играе да се предизвиква случаят
Да се отхвърлят възможности
Да се губи смело защото печалбата приближава

 

Никой не знае кога откарват контейнерите с отпадъци
И никой не вижда черните телефонни слушалки откъснати
От телефоните като овъглени новородени с висяща пъпна връв
Захвърлени сред жълти пластмасови форми за лед
И снимките на застаряващ жиголо
Снимащ клиентите си докато търсят оргазма си отвъд
Неговия огромен твърд корем
Подобен на лунна повърхност с един единствен кратер

 

Малка крачка за човек огромна крачка за човечеството
Чувам мисълта на монументалният жълт мозък на стената
И една източна мантра издува до пръсване вените ми

 

Даааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 16. юни 2010 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]