Венцеслав Константинов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Невидимите сигурни неща“

 

РАСТЕНИЯ В ЗАЛИВА

 

Венцеслав Константинов

 

 

Нозете ти са бели мишки, играещи в ръцете на вълшебник.

 

Гърдите ти са светли острови, към тях политат дланите ми като птици.

 

Сред мъртвото море от тежки пясъци се гонят бързоноги зверове.

 

Докрай изтръпнали в очакване, растенията са нокти в мрака.

 

И остротата на скалите потъва бавно във гората.

 

Край стихналия нощен бряг се стрелкат непознати риби.

 

Дълбоки приливи и отливи шумят във тънкокорото ти тяло.

 

А между корените на дърветата разплискани вълни се пенят.

 

1965

 

 

 

 

 

 

 

 

„Невидимите сигурни неща“ | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 04. февруари 2013 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]