Венцеслав Константинов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Невидимите сигурни неща“

 

ПТИЦИ НАД ОСТРОВА

 

Венцеслав Константинов

 

     

    И ето ме, аз пак съм малкото момче,
    играещо самичко на брега
    и гледам пак с уплаха към вълните
    как с влажни пръсти късат и отнасят
    пътеките от пясъчните ми нозе...

     

    И пак тревисти звуци се обаждат в мен,
    там, дето дълги дни мълчание цареше -
    от камъка ме гледа малък гущер
    и с писъка си меко ме пробожда -
    над острова се вдигат птици, които
    с нищо вече не задържам...

     

    И бавно, много бавно се разпуква
    напъпилият кактус върху склона
    и в сипея се вкоренява здраво - чакам
    от изсъхналите раковини
    да доловя ронливия си глас: изричан
    не от мен, и мене търсещ...

     

    1968

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 04. февруари 2013 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]