Венцеслав Константинов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Невидимите сигурни неща“

 

БРЯГ

 

Венцеслав Константинов

 

     

    С ръце притискам към лицето си
    изтичащата струйка пясък -
    звукът й се изгубва в тишината,
    полепнала безформено по камъка...

     

    Отвсякъде в сърцето ми се блъскат
    зверчета, хладни и красиви -
    по пясъка пробягват птици,
    от писъка им тръпки ме побиват.

     

    На равни тласъци
                             морето ме привлича
                                                     и отблъсква
    с прегръдките си женски и самотни,
    а дните ми,
                            на пръсти отброени,
    са пак изпуснати животни,
    надигнали копита да ме стъпчат...

     

    Наслуки се притискам в камъка -
    едва видян, и в миг забравен...

     

    1968

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 04. февруари 2013 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]