Венцеслав Константинов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Невидимите сигурни неща“

 

СВЕЧЕРЯВАНЕ

 

Венцеслав Константинов

 

     

    На пейката в парка лежи старец.
    Дрехата,
                       хвърлена от тялото му,
    лежи кротко до него.
    Човекът слухти -
    в червената шипка край извора,
    казват, сутринта пяло птиче - дали
    от песента е останало нещо?

     

    Слънцето слиза по-ниско.
    Старецът спи.
    В съня си долавя звуци,
    на пръсти тактовете брои.

     

    А край пейката тича момиче -
    на устните му пее костилка от слива.

     

    1968

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 04. февруари 2013 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]