Венцеслав Константинов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Невидимите сигурни неща“

 

ТИШИНА

 

Венцеслав Константинов

 

     

    Посред пътя
    в далечината край дърветата
             проскърцва кола.
    Конят трепва, медената пита на слънцето
             тече в земята.
    Под чергилото, в мрака, играе момченце -
             на бузката му - капка клей от борика.
    Бащата, с едно сърце, тича към селото,
             надава глас.
    Отвръщат му от полето щурци и косове.
    Сам пред нощта,
             човекът седи,
             обхванал глава с колене.
    Светло, като в окото на дете, струи тишината.

     

    1968

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 04. февруари 2013 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]