Венцеслав Константинов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Невидимите сигурни неща“

 

УБЕЖИЩЕ

 

Венцеслав Константинов

 

     

    Без да бързам,
                      разглеждам света
    като рисунка на дете,
    взело облак за крава:
    мъча се -
                      доколкото мога -
    в драскулките образ да съживя,
    с него смъртта да стопля...

     

    Къде ще си постеля, като умра?
    Ще си постеля в себе си.

     

    1968

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 04. февруари 2013 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]