Венцеслав Константинов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Невидимите сигурни неща“

 

ПРИЯТЕЛ НА ЧОВЕКА

 

Венцеслав Константинов

 

     

    Малкото сиво животно
    с мустаци на муцунката
    и усмивка между устните,
    застанало на два хълбока,
    източено в една форма -
    приветливо, недостъпно
    като божество.

     

    В очите му блестят
    зли дракончета,
    в гръбнака му тече
    скъпоценно вещество,
    отпреде си люлее косъмче,
    отзад остри нокът,
    няма глас, а пее,
    не тича, а е бързо,
    руши, а не разваля,
    оставя навред следи
    и с лапа осмисля света,
    нощем се повива в тишината
    и цялата земя му е убежище...

     

    Държа в ръце животинчето,
    усещам топлината му,
    разрошвам го с пръст и го вричам
    да ми дращи и ръмжи насън,
    тъмнината да ми разрови
    и намери звуци
    от забравени времена.

     

    А сетне, когато заспя,
    да ми отхапе ухото
    за голямата нощна музика.

     

    1968

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 04. февруари 2013 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]