Венцеслав Константинов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Невидимите сигурни неща“

 

ДЕН

 

Венцеслав Константинов

 

     

    Не съм нито плод, разрязан на две половини,
    нито женска ръка в джоб на приятел,
    не съм метафора за облак, надиплен по странен начин,
    нито стих от Вергилий, завършващ на "...ис",
    не съм и крясък на първолак, замерил с шапка птиче,
    а още по-малко знак за събитие, отбелязано
    в календара и загубило сетне смисъл.

     

    В мен няма измисленост, няма свирепост,
    не плаша децата с излишна мъдрост,
    не съм огромен, ни малък,
    започвам тихо, завършвам звучно,
    преплитат се в мен разстояния и близост:
    тъй цялата гора ми е убежище...

     

    1968

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 04. февруари 2013 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]