Венцеслав Константинов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Невидимите сигурни неща“

 

РАДОСТТА НА ЖИВОТА

 

Венцеслав Константинов

 

     

    Човекът извива храстите и се труди
    да направи света обитаем,
    да насади растения и завъди животни,
    да спре сред тях и ги погледа. От пясъка
    на хълмовете извира река -
    блика ясна и студена вода,
    в светлината й мъжът се оглежда,
                вдига очи и пее.

     

    Текат слънчеви капки
                по стволовете на дърветата,
    небето струи, облак диша - под листака
    край извора се обляга жена - треви пият
                влагата,
    набъбнала от гърдите й. А там,
    в скута й, пърха птиче -
                гласи пера, цвърчи -
    мъжът светло се смее и го гони с ръце - после
    двама се бавят в тревата
    с капка вино в очите
    и прясна дума на устните.

     

    1968

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 04. февруари 2013 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]