Венцеслав Константинов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Невидимите сигурни неща“

 

ЦЪРКВА НА БРЕГА

 

Венцеслав Константинов

 

     

    Под сините стрехи, зелена плоча -
    притулено око на стар човек;
    в омачканите клони бял петел,
    приморски вятър, дюля във листака...
    Под сините стрехи, зелена плоча,
    сред храстите врата - скрипти щурче
    в кованото ръждиво мандало,
    мишлета ръфат тъмнината...
    Люлян от гуслите на дървояди,
    сляп прилеп спи в иконостаса -
    самотен бог на пламенни светци,
    полегнали по зидовете в мрака
    с тела на пъргави животни
    и с нежни, плесенясали очи
    на грешници, копнеещи за ласки...
    А дюлята жълтее, свети тихо,
    повита в богомолна тишина
    под сините стрехи, край гроба
    на стария човек - око в тревата.
    Тъй белият петел, луна в клонака,
    пришепва на сърцето стара дума,
    изровена под турска керемида;
    тъй църквата, умиращ вятър,
    пътува сред надгробни плочи,
    набъбнали от смърт и красота...
    А от небето светлина -
    студена, вечна.

     

    1968

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 04. февруари 2013 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]