Погледнат откъм планината,
градът е мълчалив и сънен -
свободно утаен
във дъното на допотопно езеро:
изящна
               архаична
                                 вкаменелост.
От синкавите камъни
на сградите,
от водораслите на парковете
се отскубват древни риби -
разсичат вкаменените води
и бавно плуват,
както
         преди
                     хиляди
                                    години.
А над тях се извисяват
тежките гранитни бойници
на планините -
полегнали селяци с мъртъв дъх:
гробници
                  на бивша слава
и бъдещо величие.

 

1967

предишно стихотворение | следващо стихотворение