Венцеслав Константинов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Невидимите сигурни неща“

 

ГРАДЪТ

 

Венцеслав Константинов

 

 

    Погледнат откъм планината,
    градът е мълчалив и сънен -
    свободно утаен
    във дъното на допотопно езеро:
    изящна
                   архаична
                                     вкаменелост.
    От синкавите камъни
    на сградите,
    от водораслите на парковете
    се отскубват древни риби -
    разсичат вкаменените води
    и бавно плуват,
    както
             преди
                         хиляди
                                        години.
    А над тях се извисяват
    тежките гранитни бойници
    на планините -
    полегнали селяци с мъртъв дъх:
    гробници
                      на бивша слава
    и бъдещо величие.

     

    1967

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 04. февруари 2013 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]