Венцеслав Константинов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Невидимите сигурни неща“

 

КОГАТО НЕОЧАКВАНО, СРЕДНОЩ...

 

Венцеслав Константинов

 

     

    Когато неочаквано, среднощ, дочуеш
    невидима процесия да преминава
    със шумна музика, със викове,
    съдбата си, която те напуска,
    делата си, които до едно
    излязоха измамни - не оплаквай!
    Тъй както открай време си готов,
    вземи си сбогом - но най-вече
    да не се самозалъгваш! Да не казваш,
    че нещо тъжно и красиво си сънувал,
    че някак си слухът те е измамил, не! Такива
    суетнички надежди не приемай!
    Тъй както изотдавна си готов,
    тъй както ти прилича, усмихни се,
    спокойно приближи се до балкона
    и слушай трепета среднощен във сърцето,
    и не с плача на малодушните,
    а като последна - или първа - радост
    слушай звуците, прекрасната мелодия
    на тайнствена процесия,
    която под прозореца ти отминава...
    И се прости с живота, който губиш...

     

    1970

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 04. февруари 2013 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]