Елхите бавно натежават от шишарки,
а дните - от лица на чужденци.

Снегът осъмва чист по върховете,
но щом, от слънцето запален,
се застича
                     по корите на дърветата,
във тях възбудено проблясват
изрязани човешки имена.

Излитат от гнездата птици,
крещят и падат сред лавините.

1967

предишно стихотворение | следващо стихотворение