Венцеслав Константинов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Невидимите сигурни неща“

 

СЛЕДОБЕДНИ СТРАНСТВАНИЯ

 

Венцеслав Константинов

 

 

    Младостта ми изтича
    сред природната тиха нежност -
    есенно-бели гори,
    бели риби
                       в зелените мрежи.
    В стъпките ми криволичи
    спомен,
                   див като камък -
    пространства и форми заучени
    с кротостта си ме мамят,

     

    И дълго бродя из планината,
    както някога в нощите.

     

    1967

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 04. февруари 2013 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]