Венцеслав Константинов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Невидимите сигурни неща“

 

ХЪЛМОВЕТЕ

 

Венцеслав Константинов

 

 

    Люлеем се сред сенките в гората,
    а хълмовете тайно ни привличат -
    във тъмната прохлада на дърветата
    тревисти сокове телата ни обтичат.

     

    Увиснали безропотно по клоните,
    потапяме коси в смолите гъсти
    и чакаме, кой знае защо,
    с хралупите вековни да се сраснем.

     

    А щом под камъка дочуем звук,
    разбираме: през нас е минал гущер;
    и пак под сенките лениво се люлеем,
    към хълмовете с поглед пак се спущаме...

     

    1967

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 04. февруари 2013 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]