Венцеслав Константинов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Невидимите сигурни неща“

 

ПТИЦЕЛОВЪТ

 

Венцеслав Константинов

 

     

    От сутринта седя във храстите
    и търпеливо връзвам
    въжените примки -
    те трябва да са здрави
    и добри,
    да хващат и издържат
    всяка птица.

     

    Седя във храстите и чакам,
    а времето,
    което пропилявам,
    използват птиците -
    кълват от хляба ми
    и кацат във водата,
    която губи нещо
    от първата си чистота.

     

    И зная още -
    зная го от сутринта:
    додето стегна и приготвя примките,
    птиците ще са изяли хляба,
    водата ще е толкоз замърсена,
    че няма да намирам сили
    да я пия - а птиците
    безследно ще са отлетели...
    Но аз седя във храстите
    и търпеливо връзвам
    въжените примки -
    те трябва да са здрави
    и добри.

     

    1967

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 04. февруари 2013 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]