От сутринта седя във храстите
и търпеливо връзвам
въжените примки -
те трябва да са здрави
и добри,
да хващат и издържат
всяка птица.

 

Седя във храстите и чакам,
а времето,
което пропилявам,
използват птиците -
кълват от хляба ми
и кацат във водата,
която губи нещо
от първата си чистота.

 

И зная още -
зная го от сутринта:
додето стегна и приготвя примките,
птиците ще са изяли хляба,
водата ще е толкоз замърсена,
че няма да намирам сили
да я пия - а птиците
безследно ще са отлетели...
Но аз седя във храстите
и търпеливо връзвам
въжените примки -
те трябва да са здрави
и добри.

 

1967

предишно стихотворение | следващо стихотворение