Венцеслав Константинов

есеистика

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен указател

 

ДУШЕВНИЯТ СВЕТЛОСТРУЙ*

 

Венцеслав Константинов

 

 

     

         Корица на книгата. Снимка: Ciela.bg   Един поет, жител на същия полуостровен къс древна земя, където диша във времето и България, получи през 1979 година Нобеловата награда за литература. Тогава Одисеас Елитис изрече: "Говоря в името на светлината и на чистотата. С тях израснах, те бяха моето училище. Всичките ми усилия в поезията имаха за цел да превърна физическата светлина в духовна. Да достигна такава чиста прозрачност, че човек да може да види чак до сърцето на действителността."      

 

         Книгата му "Ориентации" ни потапя в жизнедишащата магия на една художественост, където богатството на цветове и форми, на дъхави, сочни думи с пренамерени значения е проникнато от най-дълбок смисъл. Това преливане на древност и модерен изказ, на култура и гражданска позиция е замайващо, създава усещането за непреходна трайност. Елитис е лирик: за него времето е с жива плът, а лятото - прекрасен тъмнокож младеж, полегнал връз пясъците на егейския бряг, през пръстите на нозете му се промушва вълна, изпратена от малка пееща сирена, във висинето гори безкрайно небе, повява дъх на босилек. Не можеш да не възкликнеш с поета:

      И пак намираш своето безсмъртно време                                                  
      Тъй както в пясъците те намира слънцето отново                                                  
      Тъй както и небето те намира                                                  
      Сред здравето на твойта голота

 

         Книгата на Елитис е поредно стъпало в овладяването на съвременната гръцка поезия. Началото, струва ми се, бе томче с лирика на Янис Рицос. Но голямото ни духовно преживяване беше поезията на патриарха Константинос Кавафис. Помня как на младини си изрязвахме стихотворенията му, публикувани първо в списания, как ни вълнуваха с избистрената мъдрост на прозрения като:                                                  

      Когато тръгнеш нявга за Итака,                                                  
      моли се пътят ти да е далечен.

     

 

         Възприемахме тези стихове не само като културно наследие от античността, но и като образец за житейско поведение. Кавафис посочваше "нуждата от създаването на духовен скелет, който да държи човека изправен: неговата чудна човешка гордост, приела неизбежността на съдбата, но издигнала се над нея и победила в себе си страха от нея, изпълнявайки дълга си спрямо себе си и спрямо хората". Така трябваше постепенно да открием, че сме съкровено свързани тъкмо с егейския и средиземноморския културен басейн, че една класически южна и в същото време модерна поезия ни е твърде близка като душевност и като съзнание за присъствието на историята в житейския ни миг.      

 

         Одисеас Елитис е нещо повече от културно явление - стиховете му носят душевния светлоструй на една художествена стихия, сродна ни и като национална светонагласа.

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

 

---

 

 

* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Гоблен, извезан с дяволски опашки.
50 приключения с привидността“
, която е на пазара с марката на издателство „CIELA“!

 

Издателство ``Ciela``

Електронна публикация на 08. юли 2013 г.
Публикация в кн. „Гоблен, извезан с дяволски опашки“, Венцеслав Константинов, Изд. „СИЕЛА“, С., 2012 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]