Венцеслав Константинов

есеистика

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен указател

 

СИЛАТА НА ВЪТРЕШНИЯ ЖИВОТ*

 

Венцеслав Константинов

 

 

     

         Корица на книгата. Снимка: Ciela.bg Когато през 1962 година почина Уилям Фокнър, нюйоркското списание "Сатърдей ривю" публикува голямо интервю с него и то стана пробен камък за художествените усилия на младото поколение американски писатели. Приемано или отхвърляно, това интервю вече бе неотменна част от съзнанието им, защото налагаше едно равнище, което изискваше да бъде достигнато - дори в отрицанието. И когато по-късно Норман Мейлър заяви, че "Фокнър е изрекъл повече глупости от всеки друг голям американски писател" - то бе пак поради мощта на предизвикателството.            

 

         В предсмъртната си изповед първомайсторът бе посочил формулата, чрез която се става добър романист: "Деветдесет и девет на сто талант... деветдесет и девет на сто дисциплина... деветдесет и девет на сто труд." И подкани събратята си по перо: "Опитайте се да бъдете по-добри от себе си!" А само тринадесет години преди смъртта си, при получаването на Нобеловата награда, той вече бе изрекъл: "Отказвам се да приема края на човека... Аз вярвам, че човекът няма просто да издържи - той ще надделее. Той е безсмъртен не защото единствен сред другите създания има неизтощим глас, а защото има душа, дух, който е способен на издръжливост, състрадание и саможертва. И дълг на поета, на писателя е да пише за тези неща!"            

 

          Тази неголяма, но програмна реч откриваме в сборника "Гражданско неподчинение". Внимателно съставен, богато коментиран, той е заслуга на ерудита и познавача на американската литература Кръстан Дянков. Тук му е мястото да напиша нещо за безшумното мъжество на един човек, решен да съчетава безметежната наслада от четенето с трудната радост от културното дело. На драго сърце и с чист ум той пренебрегна личната си творческа дарба, за да прониква в чужд художествен свят - но какъв свят! В отплата опозна мъката и блаженството на свещенослуженето, а също съпреживяването и артистичните превъплъщения в най-благородни роли. Той полагаше камък след камък в трайната, оставаща подире му постройка - защото и той бе от ония, които по думите на Норман Мейлър "нямат друга традиция, с която да измерват преживяното, освен силата и яснотата на вътрешния си живот".

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

 

---

 

 

* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Гоблен, извезан с дяволски опашки.
50 приключения с привидността“
, която е на пазара с марката на издателство „CIELA“!

 

Издателство ``Ciela``

Електронна публикация на 11.октомври 2013 г.
Публикация в кн. „Гоблен, извезан с дяволски опашки“, Венцеслав Константинов, Изд. „СИЕЛА“, С., 2012 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]