Ерих Кестнер

поезия

Литературен клуб | страницата на преводача | „Усмивката на Мона Лиза“

 

БАЛАДА ЗА НЕДОВЕРИЕТО

 

Ерих Кестнер

 

Превод от немски: Венцеслав Константинов

 

     

    Изведнъж почувства: "Трябва да я видя!"
    Влака взе, пътува дълго, слезе плах.
    След това по улиците обикаля.
    Да застане пред дома й бе го страх.

     

    Привечер събра кураж, откри адреса.
    Но видя, че горе лампа не гори.
    И зачака под прозорците й в мрака.
    А луната скоро в кметството се скри.

     

    Много късно спря едно такси пред входа.
    С радост си помисли: "Сигурно е тя!"
    Беше тя! Но с нея слезе мъж и бързо
    двама минаха през пътната врата.

     

    Той остана пак на улицата пуста.
    А пък в стаите й грейна светлина.
    По завесите се залюляха сенки.
    Кучи лай отекна в мъртва тишина.

     

    Часовете залетяха в надпревара.
    Пушеше на пейката с посърнал лик.
    Призори започна тихо дъжд да капе.
    Ала времето се бе стопило в миг.

     

    Щом разсъмна, той извади й писмата,
    писани до него с неугасващ плам.
    И зачете как безкрайно го обича...
    И глава заклати към дома й ням.

     

    В шест часа излезе господин Заместник,
    тръгна си, подсвиркващ песен с бодър звук.
    А мъжът на пейката смълви засрамен:
    "Само да не забележи, че съм тук!"

     

    Горе дамата прозорците разтвори,
    слезе на балкона, шумно се прозя.
    Той се вдигна и към гарата закрета.
    Тя се сепна, проследи го през сълза.

     

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 07. януари 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]