Курт Тухолски

поезия

Литературен клуб | страницата на преводача | „Усмивката на Мона Лиза“

 

УСМИВКАТА НА МОНА ЛИЗА

 

Курт Тухолски

 

Превод от немски: Венцеслав Константинов

 

     

    От тебе не отвръщам аз лице.
    Защото над пазача си застиваш
    с изящно сплетени ръце
               и се подсмиваш.

     

    Прочута си като онази кула в Пиза,
    в усмивката ти виждат иронично тържество.
    Но да... Защо се смееш, Мона Лиза?
    На нас, заради нас, въпреки нас, със нас -
               или пък за какво?

     

    Без думи учиш ни какъв е земният ни дял.
    Понеже, Лизхен, от портрета ти личи,
               че който на света премного е видял,
               усмихва се, ръцете на корема скръства
                          и мълчи.

     

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 07. януари 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]