Курт Тухолски

поезия

Литературен клуб | страницата на преводача | „Усмивката на Мона Лиза“

 

ТЕЗИ ЗДАНИЯ

 

Курт Тухолски

 

Превод от немски: Венцеслав Константинов

 

     

    Тези здания ще живеят по-дълго от тебе.
    Ти си мислеше, че за теб са строени.
    Но те са били тук и преди.
    Ти си мислеше, че ще ги надживееш.
    Но те и след теб ще са тук.
    Тези здания ще живеят по-дълго от тебе.

     

    Когато сновеш из града,
    понесъл пакет хартия за писане, който си купил, наивнико,
    понеже това е животът ти:
    осем часа се шляеш,
    за да се порадваш на един,
    и то дъждовен...
    Когато се мъкнеш из града,
    тогава теб те разглеждат
    господа зданията
    и се подсмиват с широки муцуни-врати.
    Те ще живеят по-дълго от тебе.

     

    Когато идваш от онази дама,
    на която казваш какво да работи
    (или тя на тебе - това не може тъй точно да се различи),
    тогава тези неща се извисяват наоколо -
    зданията;
    безброй пъти си им доказвал любовта си,
    но те едва й отвръщат.
    Те са студени.
    Зданията се извисяват,
    позволяват да ги обитаваш,
    но остават неми като стени
    - разбира се, като стени -
    и ще живеят по-дълго от тебе.

     

    Когато отиваш на лекар,
    "Дали... дали не... може би..." -
    този страх в чакалнята,
    докато ти дойде редът!
    "Никога вече!" - кълнеш се тихо -
    това ти е осемдесет и третата клетва в тази насока...
    Когато тичаш на лекар,
    безчувствен към всичко, с една-единствена натрапчива мисъл
      в главата:
    тогава край тебе те се издигат
    и
    - каквото и да направиш -
    ще живеят по-дълго от тебе.

     

    И още,
    когато засвирят за погребението ти -
    ах, не, днес вече не свирят, -
    когато извън града те извозва боядисаната в черно кола,
    автомобил,
    естествено -
    понеже толкова бързаш,
    помисли: не си ли пропуснал нещо!
    Когато те насадят в земята
    или изгорят,
    ако си платил 4.85 марки членски внос
    и си кралско-пруски волнодумец -
    когато те експедират там,
    където - станал вече проблем - ти е мястото,
    понеже сега си за другите трагично-досаден -
    тогава тук ще се извисяват зданията,
    видели всичките твои глупости, откак си роден,
    защото те по-дълго са здания, отколкото ти - човек

     

    и ще живеят по-дълго
                                              от тебе.

     

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 07. януари 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]