Ерих Кестнер

поезия

Литературен клуб | страницата на преводача | „Усмивката на Мона Лиза“

 

МАЛЪК ГРАД В НЕДЕЛНА УТРИН

 

Ерих Кестнер

 

Превод от немски: Венцеслав Константинов

 

     

    Денят е чуден, слънце свети.
    Камбаните сънуват Бог.
    Градът мирише на котлети
    и мъничко на зелев сок.

     

    В неделя всичко е сънливо.
    Почти не виждаш жив човек.
    Две лелки хулят заядливо
    транспорта в този смахнат век.

     

    Душата си докрай изливат,
    тешат се с клюки и сплетни.
    Прозорците с перденца скриват
    прозявките си отстрани.

     

    Виж, аптекàрят как си чака
    колосаната риза пак.
    Сумти, че дълго се протака.
    Личи си - още е новак.

     

    На църква иска да отиде
    като изискан господин.
    Защо така сумти обиден?
    Ей носи ризата Полин...

     

    Пристъпят бавно часовете,
    едва повдигат крак след крак.
    Гостува скука в домовете.
    Одумват лелките мъжете.
    А сред пазара при конете
    похърква кестенът преблаг.

     

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 07. януари 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]