Денят е чуден, слънце свети.
Камбаните сънуват Бог.
Градът мирише на котлети
и мъничко на зелев сок.

 

В неделя всичко е сънливо.
Почти не виждаш жив човек.
Две лелки хулят заядливо
транспорта в този смахнат век.

 

Душата си докрай изливат,
тешат се с клюки и сплетни.
Прозорците с перденца скриват
прозявките си отстрани.

 

Виж, аптекàрят как си чака
колосаната риза пак.
Сумти, че дълго се протака.
Личи си - още е новак.

 

На църква иска да отиде
като изискан господин.
Защо така сумти обиден?
Ей носи ризата Полин...

 

Пристъпят бавно часовете,
едва повдигат крак след крак.
Гостува скука в домовете.
Одумват лелките мъжете.
А сред пазара при конете
похърква кестенът преблаг.

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение