Курт Тухолски

поезия

Литературен клуб | страницата на преводача | „Усмивката на Мона Лиза“

 

 

КРАЙ!

 

Курт Тухолски

 

Превод от немски: Венцеслав Константинов

 

     

    Някой ден двама трябва да се разделят;
    някой ден те вече не могат да се разберат -
    някой ден се разклонява всеки път - и всеки
          тръгва сам - вината у кого е?

     

    Вина тук няма. Ход на времето е това.
    Такива пътища се пресичат в безкрайността.
    Всеки разнася със себе си другия -
          винаги нещо остава.

     

    Някога един към друг вълна ви е плъзнала,
    нажежили сте се, слели сте се, после сплавта е замръзнала -
    били сте рожба на себе си. Сега всяка половина отпада -
          нов човек се е появил.

     

    Всеки към дребната си съдба лети.
    Животът е промяна. Всяко Аз търси някое Ти.
    Всеки търси своето бъдеще - и ето, с тромав вървеж,
    тласкан от волята, без обяснения и поздрав, пеш
          поема към далечна страна.

     

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 07. януари 2014 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]