Ти срещаш го в някаква светска среда.
Той бъбри. Вежлив е. В подем.
Познава добре всяка тенис-звезда.
Изглежда красив. Без корем.
      Танцува отлично. Не снемаш очи...
      Но там и мъжът ти стърчи.

 

Сравняваш ги тайно - това все пак може.
Мъжът ти е с нисичък ръст.
Как само стои като пън - о, боже!
Вратът му направо е тлъст!
      И мислиш си вече: „А всъщност... Освен...
      Да, онзи е тъкмо за мен!“

 

Ах, мила госпожо! Изслушай добре
стареца врял и кипял:
И с другия мъж, след година, след две,
ще бъдеш на същия хал!
      Тогаз ще му знаеш ръцете, устата;
      тогаз ще го гледаш по гащи в кревата;
      тогаз ще е сит той на твойте кавги;
      тогаз ще си чула ти всички шеги;
      тогаз ще го виждаш за радост и яд
      отгоре, отдолу, отпред и отзад...

 

Повярвай ми: в близостта идва момент,
когато спасява ни хепиенд.
На прием сме често чаровно-красиви...
но в делника пак сме еснафи свадливи.
За нас не съди по добрия ни миг.

 

А щом си открила все пак хубостник,
който безкрайно не ти се въси:
      то остани при мъжа си!

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение