Курт Тухолски

поезия

Литературен клуб | страницата на преводача | „Усмивката на Мона Лиза“

 

В ПАРТЕРА

 

Курт Тухолски

 

Превод от немски: Венцеслав Константинов

 

     

    Пиесата е с мироглед. Като мишленце
    седи до мен Отилия, съвсем без мощ.
    Един очаква след театъра каренце,
    друг - сладка нощ...

     

    Долага за търговците слугата,
    гърми шампанско, дамата е с тоалет.
    А тази шие шапки... Галя й ръката...
    Какъв късмет!

     

    На сцената любов и страст до изнемога,
    но всичко - сдържано, прилично, с красота.
    "Отилия - шептя, - цениш ли ме, за бога?!"
    Ах: кимва тя.

     

    И вече ми е все едно: не забелязвам
    трагедията, даже чувствам малко хлад.
    Щом дамата отрова глътва, казвам:
       "И съм богат..."

     

    Не ме засяга глупавата им интрига!
    Виж само как стърчат покрай трупа любим!
    Достатъчно!
           "Отилия! - изричам. - Стига,
    да си вървим..."

     

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 07. януари 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]