Красива съм. Като красива съм известна.
У мене почти всеки вижда Ботичели.
Не съм приятна дама. Нито интересна.
Аз съм красива! При това се казвам Ели.

 

Щом срещна някого и само промълвя,
набожен става той, поглежда ме с тревога
и сякаш моли се да го благословя...
Мъжете вярват, че да благославям мога.

 

Да си красива като мен не е забавно.
Да си красива като мен е просто мъка!
За идеал мъжете са ме взели явно.
А щом избрана си, не можеш се измъкна.

 

За тях светица съм, икона претворена.
Не пита никой искам ли да съм светица!
Аз съм момиче здраво, не и мъченица.
Защо да бъда, ах, божествено смирена?

 

Да, вижте ме! Аз съм красива поначало!
Не ми приказвайте изискано-несмело...
Че най-божественото в мен е мойто тяло,
и да ме любите не е престъпно дело.

 

Извайте ме в портрет! В поема вдъхновена!
Съгласна съм, но тези песни са преструвка.
Не зяпайте, като че съм ви забранена!
Красива съм, но заслужавам и целувка.

 

Позирам в профил, сгушена сама на стола.
Усещам се покрита от църковен прах.
Красива! А не ме е виждал никой гола.
Кой мъж ще връхлети, без страх от ореола!
Това, че сте така набожни с мен, е грях.

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение